Вход / Регистрация
СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА УСТРОЙСТВО!

Отвъд алтернативата

~ Последно обновена: 05.09.2013 13:53

Отвъд алтернативата

„Диви теменужки“ на Елена Александрова е фантастична повест с антиутопичен характер. Тук антиутопичната визия достига до метафизично обагрената категоричност за принципно-фундаментално заложеното зло в човешката природа.

Персонажите Андрей, Матей и Александър са герои идеи в повестта. Те са пресъздадени с белетристична плътност, но основното им предназначение е да илюстрират определена идея за човешкото движение или отстъпление от истината. Например Андрей в своите миражни пътувания изживява прастарите въжделения на човечеството, фиксирани в Стария завет (изхода на израилтянското племе, водено от Мойсей), евангелския образ на Исус, дори деликатно докосване до образа на Малкия принц от онази книга на Екзюпери, която френският писател бе адресирал към всички, които не са забравили, че някога са били деца... Ала всички тези опити на човечеството за отдъхване в оазиса на надеждата имат своя контрапункт в съзнанието на Андрей, а то е на човек от едно общество, осъществило утопиите на предишните поколения и изненадано (неприятно), установило техния антиутопичен характер...

Докато Андрей оборва „идеологически“ антихуманната същност на утопиите, Александър (победителят, който се оказва в последна сметка победен) търпи крах в похода си срещу злото. Връщайки се назад в миналото, той убива младия Сталин, за да предотврати бъдещия зловещ ход на историята, но този акт го променя и го превръща в антипод на самия себе си. Александър в повестта на Елена Александрова се превръща в Антихрист и в това е основното послание на повестта – предупреждение, че победата над злото чрез самото него е илюзорна и винаги е била такава.

„Диви теменужки“ представя в своя финал човечеството, стигнало до апокалипсиса, видян тук като избухване в кондензиран вид на ежедневното зло. Онова зло, което блика отвсякъде в света на човека от бъдещето – от етажите на властта, дори от забавленията, задължително изпълнени в садистична тоналност, които бомбардират непрестанно хората от „телестените“ в техните жилища – укрепени луксозни крепости.

Героят, затварящ композиционния триптих на повестта е Матей. Това е образ на класическия човек – жертва на обществото, в което трябва да живее. Поради липсата на алтернатива той е с предварително решена съдба – и като професионалист, и като съпруг, и като баща. Абсурдът на системата при него е отразен на всички тези човешки нива, абсурд, който постепенно затваря героя в клетката на трагизма.

Чрез тези три образа идеи повестта сякаш отрича перспективата на човечеството като идеологическо-философска и практическо-битийна даденост.
Все пак авторката приписва чрез белетристичния трик на рамкиране цялата тази апокалиптична визия на един фикционален автор. Забравеното у едно идилично съществуващо семейство „прокълнато повествование“ на странното с безпокойството си момче, пробужда у един от героите тревожния въпрос: чия рожба е човечеството –яволска или Божия? И се налага отговора – битката ще бъде в душите!

Повествованието на Елена Александрова е зряло, класически тип повествование. Тези негови характеристики постигат интересен контраст с неспокойното послание на нейната повест. Струва ми се, че в бъдеще талантът на тази авторка ще се ориентира отново към тревожните питания за човека и неговото бъдеще, че това ще бъде творческото и амплоа.

 

© Текст: Ирен Иванчева, в. „Литературен форум“. Материалът е предоставен за „Литературен компас“

 

Коментари

Само регистрирани потребители могат да добавят коментари!