Вход / Регистрация
СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА УСТРОЙСТВО!

Филтър





Гюнтер Грас Гюнтер Грас

Гюнтер Грас

Германия

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг (дн. Гданск, Полша) в немско-полското семейство на търговеца Вилхелм и съпругата му Хелен Грас. Има сестра, родена през 1930 г.

Грас е писател, поет, илюстратор, скулптор, драматург и публицист. Той е световно признат като най-известния жив германски автор.

Малко след 17-тия си рожден ден, Гюнтер Грас е доброволец в армията. Неговата военна служба от 1944 г. до 1946 г. по-късно става тема за обществени дебати, след като писателят признава в едно интервю, че е бил мобилизиран в елитните части СС на режима на Адолф Хитлер.

След края на Втората световна война Грас работи известно време като селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура. В периода 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин.

Гюнтер Грас пътува много из страни в Западна, Източна Европа, САЩ и Израел. Развива активна политическа дейност и не крие политическите си възгледи и подкрепата си към Германската социалистическа партия.

През 1956 г. се установява в Париж, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Парижка пролет.

Творческият му път е дълъг. Още през 1959 г. излиза първият му голям роман „Тенекиеният барабан", с който се превръща в емблематична фигура за цяло поколение немци, израснали по времето на нацизма. Произведението му донася световна слава. Определено е като ключово за европейския реализъм. Романът е първият от „Данцигска трилогия", следван от повестта „Котка и мишка" (1961) и романът „Кучешки години" (1963).

Наравно с проза, Гюнтер Грас работи и по стихосбирките „Обръщателен триъгълник" (1960) и „Разпитан" (1967). През 1960 г. е отличен с „Берлинската награда на критиката" и с френската награда „Le meilleur livre étranger" („Най-добра чуждестранна книга") през 1962 г. Три години по-късно печели престижната немска награда „Георг Бюхнер" и наградите „Теодор Фонтане" и „Теодор Хойс" през 1968 г.

Също известни негови произведения са „Местна упойка"(1969), „Из дневника на един охлюв" (1972), „Калканът" (1977), „Плъхката" (1986), „Моето столетие" (1999), новелата „Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука" (2006).

„Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" му е присъдена през 1994 г., когато получава и чешката награда „Карел Чапек". Наградите „Томас Ман" на град Любек и „Самуел Богумил Линде" идват две години по-късно, а през 1999 г. Гюнтер Грас получава испанската награда „Принц на Астурия" и е удостоен с Нобеловата награда за литература.

Неговите поетични дръзновения не спират. През 2002 г. се появяват „Стихотворения и кратка проза", следвани от „Думи до поискване. 7 стихотворения" и „Последни танци" година по-късно. Пише още „Лирическа плячка"(2004) и „Глупакът Август" (2007), „Какво трябва да се каже" (2012) и „Еднодневки"(2012).

2012 г. се оказва изключително динамична за писателя. Неговото произведение „Срамът на Европа" се появява по повод задълженията на гръцкото правителство и мерките, които Европейският съюз взима по въпроса. Грас предизвиква няколко скандала заради провокации по отношение на Израел, което довежда до неминуеми сблъсъци и искане да бъде санкциониран. През април Израел го обявява за персона нон грата. Затова пък през декември получава титлата „Европеец на годината", с която се нарежда редом до отличените предишни години - канцлерът Ангела Меркел, бившият германски външен министър Йошка Фишер, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и др.

 

Критика

Няма добавена критика към този автор.

Добавени книги от този автор